сряда, 19 октомври 2011 г.

Последен звънец


Последен звънец


            Леда е много гостоприемна. Кани ни в тях. Гощава ни с чай. Мястото- мястото е старо, много голямо със странно витание из въздуха. Хижа- да.. хижа, това е! Апартамент, но има дух на хижа. Там сме с нея, Еди и Калина, чакаме Данчо. Данчо закъснява. Бил е на работа. Разговорът- за всичко. Не пропускаме нищо. Настроението- силно приповдигнато. Плановете- неизяснени. Винаги е така. Не обичаме да знаем какво ще ни се случи след малко. Защо- никой не знае, просто е така.
            Данчо пристига. В стаята взлиза и Джон. Джон е швед, работи с компютри, пътува, харесва му в България. Музиката- джаз... да джаз! Какво друго?! Шегувам се...
            Леда излиза. И ние трябва да си ходим. Слизаме. Есенно-зимна вечер. На вън е вечер, но е светло. В града, почти винаги е светло вечер. Студено е, това го забелязваме всички. Разделяме се. Леда си тръгва. Повече няма да си видим с нея. Еди е с кола. Калина също. С Данчо влизаме по колите. Аз при Еди. Настроението- приповдигнато, плановете- да отидем към Митака. Митака живее наблизо. На няколко пресечки. С Еди пристигаме първи. Паркираме. Калина не намира място. Продължава да търси. Под прозореца на Митака сме. Тъмно е. Може би не си е вкъщи. Пристигат Данчо и Калина. Смеят се. Виждат, че чакаме отвън.

-          Звънни на Митака- казвам на Данчо- аз нямам телефон.
-          Къде живее той?- пита Калина. Само тя не е била в Митака.
-          На третия етаж, синия прозорец-казва Еди. Наистина е син. Наситено син. Привлича погледа веднага.
-          Къде, къде?- пита пак Калина, отдалечавайки се със ситни крачки назад от сградата, за да може да види по-нависоко.
-          Ей, го, бе!- казва и Данчо, който прави същото. Лека-полека стигат до средата на улицата. Късно е. Улицата е празна. Студено е.
-          Ало- казва Данчо, сочейки на Калина синият прозорец.- да, долу сме,братле. Отвори.
-          Ей сега ще отвори-казва Данчо. И докато го изрича, Митака вече е натиснал звънеца на домофона.
-          Айде, бързо- казва Данчо и заедно с Калина се затичват към вратата.

„Бзззззззззззззззззз” е звукът долитащ от натиснатия домофон. Данчо. Калина. Кола. Фарове. Спирачки. Удар. Вик. Финал!