вторник, 14 юни 2011 г.

„Там”

„Там”
Те казват ми, че трябва да се махна
Да тръгна някъде на път
Да търся другаде богатства
Отговорът- скрит.Върпосът- тъп.
...
Да правя другаде семейство
На друг език да кажа „да”
Дете да храня в празно детство
Далеч от звучното „мама”
...
Оттука никой не те гони
Те те примамват да решиш
Че няма никаква изгода
За гнил народ да се въртиш на шиш.
...
И тръгваш ти на запад, смело
Оставяш родната земя
Усмихваш се, но сбръчкваш чело
Тъга ли е това, сега?
...
Ти знаеш ние ще сме тука
Ще пазим нейде твоя плам
А ти разделно хвърляй си боклука
Бъди щастлив, братленце, там!
...

Нека....

„Нека...”

Забравен от историята страшна,

седи навън един човек

Седи, облечен в дрипи прашни

Болнав, без лек във този век

...

Тез прашни дрехи шити са от майстор

Отдавна що е в този занаят

За някои тез дрехи са богатство

Но малко са, а другите не ги ценят

...

Сега ценят се други дрехи

Що мънички чиновници творят

Творят, оставят си ръцете

А после искат благодат.

...

Но нека, всичко ще се върне

Тез какавиди ще заспят

От дрехите прахта, пък ще обгърне

Земята, що сега душат.

...

Аз взимам прашното елече

Ще търся другаде поклон

Историята щом отричат, вече

Е време да си кажем сбогом.

...

Забравен от историята прашна,

Седи навън един човек

Седи облечен в дрипи прашни

Не диша- не намери лек.

...

вторник, 7 юни 2011 г.

Покой

Не исках аз за никъде да бързам

Не исках и за тва стоях

Стоях и гледах как не ми омръзва

На място да стоя и взех че спрях.

....

Започнах даже разум да предлагам

На хората що бродят покрай мен

Те спират се за малко, после отминават

Оставят ме самотен в тоз рефрен.

....

И ето ни след време, пак двамина

Седим на топло канапе

Общуваме чрез мисли, но във рима

Ти пийваш чаша със кафе.

....

Седейки, мисъл озари ме

Чрез звуци ще общувам аз

Не говори, на мира остави ме!

Не бързай, спри се, викам аз.

....

Но този вик във зъбите се спира

И връща се обратно нейде в мен

Защо ли хората тъй бързат, не разбирам

И пускам думите от своя плен

....

Те стрелкат се със всичка сила

И чупят зъбите-затвор

Нахлуват във душата, що е скрила

Ключът към думата покой!

....