сряда, 12 октомври 2011 г.

ТРЕТИ-приказка

От Митака от Димитровград


Имаше един баща.
Казваше се Петър.
Петър беше дървар.
Петър имаше трима сина -
Първи, Втори и Трети.
Когато разбра, че умира,
Петър накладе голям огън
и викна синовете си.
Събра ги около огъня и каза:
"Аз си отивам. Пазете огъня докато се върна"
и издъхна.

Първи погледна огъня и каза:

- Тоя огън е твърде малък.
Аз мога да направя още по-голям и по-хубав.
Моя огън ще ни топли всички
и когато хората от града
видят пламъците му
и те ще искат да се качат при нас
и да си сгреят ръцете.
Рече и тръгна.
Влезе навътре в гората да търси дърва,
но не знаеше пътя и скоро се изгуби.
Дълго се лута, но не го намери.
Скоро стана нощ.
В тъмното се заблуди
и падна в тъмна и страшна пропаст

Така си отиде Първи.


Втори каза:

- Защо ни е тоя огън? Долу в града хората
строят машини,
вдигат сгради
и летят в небето.
Те нямат нужда от огън.
Гората не е мой дом.
Отивам при хората.
Рече и тръгна.
Пътя надолу беше тесен и стръмен.
Докато слизаше
чу шума на машините
Развълнува се, че най-сетне
щеше да види
металните зверове,
за които баща му
му беше само разказвал
и затича.
Спъна се и падна
в дълбока и страшна пропаст.
Може би същата,
в която брат му срещна
смъртта си.

Така си отиде Втори.


Трети беше най-малкият Петров син.
Той цял живот беше слушал
и затова не каза нищо.
Когато братята му си отидоха
Трети не знаеше какво да прави
затова остана да се чуди.
Погреба баща си,
взе брадвата му
и тръгна по гората.
Започна да сече дърва
и да ги хвърля в огъня.

Мина време.
Огънят продължаваше,
а Трети порастна,
но никой
не му беше казал
какво да прави
затова продължи да сече.

Клон по клон,
дърво по дърво,
гората бавно
започна да си отива,
а огънят растеше.

...

Трети остаря
и разбра, че не е останала гора,
с която да храни чудовището на баща си.
Дълго мисли,
накрая съблече всичките си дрехи
и скочи в пламъците.

Така си отиде Трети.

Огънят продължи да гори още малко,
но нямаше кой да хвърля дърва
а и нямаше останали дърва за хвърляне
затова угасна.

След време гората отново порасна
и в случай, че се чудите -
не - не пееше тъжна песен
нито за Петър,
нито за синовете му.

Митака от Димитровград