tag:blogger.com,1999:blog-52557996385848596682024-03-19T13:13:18.213+02:00РазкажиЕдин блог на Георги Златковpisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comBlogger56125tag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-72940525033079607642016-08-06T21:24:00.000+03:002016-08-06T21:24:06.738+03:00Дядо
Дядо ми си замина – не зная накъде точно е поел, но вече го няма. Все си
мисля, че е тръгнал към Пуерто Рико. Не за друго, но цял живот все натам искаше
да отиде. В очите му светваше един такъв пламък, леката гърбавина се опваше в
стройна осанка на цигуларка и замахваше с двете ръце като матадор. Ей такъв
беше дядо ми, но днес го няма... в Пуерто Рико е сигурно.
Виждам го – ей го насред pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-56748343257194700172016-07-08T15:18:00.004+03:002016-07-08T15:22:27.433+03:00Ако си мислите, че в някакво изкуство сте станали много добри и вече няма на какво да се научите, то знайте, че грешите.
Когато в
Кушеловската галерия била изложена известната картина на Пол Деларош „Кромуел и
трупът на Чарлс I“, възхитени зрители питали Павел Петрович Чистяков какво
мисли за нея.
Той помълчал,
погладил брадата си и ясно произнесъл следната дума: „Чемоданисто“ (куфаресто).
***
„Той имал огромно влияние върху художниците. Нямало случай, в който да не
се произнесе ехидно, жестоко или с комичноpisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-17613262958033830152016-05-11T11:36:00.002+03:002016-05-11T11:36:38.942+03:00Въпреки всичко
Невероятно бе колко голяма бе вероятността да се срещнат
…и въпреки всичко, не се.
И колко много неща можеха да си кажат
…и въпреки всичко, не си.
И разходките, които можеха да бъдат толкова красиви
…но въпреки всичко, не са.
Невероятно е, но въпреки всичко, не е.
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-3589548720631942912015-11-27T12:54:00.001+02:002015-11-27T12:54:39.423+02:00Фрагменти от сборника на Д.С.Лихачов „Аз си спомням“ (превод от руски)
„Мъдрост – това е принципност в
съчетание с търпимост и вяра в разума, без да губиш способността да признаваш
собствените си заблуждения. А разумът – той е колективна собственост на цялото
човечество. Никой няма монопол над него. Никой няма правото да счита своето
мнение за истина, а самият себе си за носител на правдата.“
***
„Имаме
нужда от „История на съвестта“ – все повече сиpisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-24827324320236624552015-08-27T17:37:00.002+03:002015-11-25T12:16:20.230+02:00Гласът
Когато Густав Обер
– известният български тенор с немски произход – получи покана да пее в най-новата
свръх-акустична зала, която незнайно защо бяха построили в Зимбабве, страх и въленение
се разплискаха по дебеличкото му лице.
От една страна, това
беше един невероятен шанс в кариерата му, защото от момента на построяването ?,
буквално до преди един месец, в страната имаше военен pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-58989468906565311662015-08-27T17:36:00.003+03:002015-11-25T12:16:30.200+02:00Черешов пай
<!--[if !supportLists]-->-
<!--[endif]-->Ако си планирал нещо наистина добре, няма как да не
стане. Затова ти отсега свиквай, че ще
си адвокат, защото ти в това село няма да останеш, на тебе не ти отива, ти си
млад, умен и способен, ти в града ще идеш.
– така каза баща ми, а после отиде да свърши нещо в градината.
Той по професия е pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-27610248844098583642015-03-07T14:00:00.002+02:002015-11-25T12:16:57.887+02:00Яйца
Като водещ на новините по националната телевизия, Том си имаше традиция –
всяка вечер, след като се прибереше от работа, си сипваше едно голямо уиски без
лед, сядаше пред огромния си телевизор и пускаше новините. Не защото не знаеше
какво се е случило, просто много обичаше да наблюдава колегите от другите
канали.
Вероятно и сега щеше да направи така, ако дистанционното мистериозно не
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-13047588418902842322014-06-19T17:18:00.002+03:002015-03-07T14:25:26.511+02:00Такъв ми бил късметът
Защо ми трябваше да си купувам кафе с късмет точно преди партито – още не
зная. Но така или иначе – ето го и късмета: „Не се събирайте с шумни компании”
– егати късмета!
Качвам се по стълбите към партито, а той с мен, късметът ми – ходи след мен
и се опитва да ме спъне. Облечен е в някакви шарени дрехи, които ужасно
започват да ме дразнят .
Влизам, влиза и той, важно-важно, сякаш сиpisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-79717085279625586092014-06-16T16:12:00.002+03:002015-11-25T12:17:17.515+02:00„Колко струва една история”
Сельодката беше на масата, водката в хладилника, а гостите започнаха да
пристигат един след друг. Малко
по малко, веселието започна да взима своите жертви.
Първа пострада лампата в хола – от удара се разхвърча на хиляди парченца, а
мухата просто си отлетя към прозореца, откъдето започна да наблюдава метенето
на стъкления боклук. След лампата, падна и креслото. Не, че беше pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-29985248258027442292014-04-14T22:32:00.002+03:002015-11-25T12:17:38.830+02:00Престъпление
Престъпление е да не пишеш,
а да пишеш – не по-малко.
То е нещо кат да дишаш -
няма „супер съм” и „жалко”
Престъпление е да избягаш,
а останеш ли – ш'те хванат!
Тръгваш си или оставаш -
отговорът е капанът!
Престъпление е да обикнеш,
да стоиш самотен – също...
В любовта ли да надникнеш -
или надсмиваш се могъщо?
Престъпление е всичко...
Що ги дразни тях – критиците!
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-81616879248946212152013-07-18T02:30:00.001+03:002015-11-25T12:17:48.416+02:00Бялата сова
Всички знаеха Гелето, той си беше момче на място. Имаше си и сова, та покрай нея му беше излязъл и прякор- викаха
му Совата.
Тя беше бяла,
полярна- невероятно прекрасна. В началото не се разделяше с нея, дори и на
училище я водеше със себе си. Влизаше в час и я слагаше на чина до него, точно
до големия буквар с облещения кафяф, очилат бухал. Първите няколко месеца
учителките негодуваха. pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-41997152270306250522013-06-04T15:18:00.001+03:002013-06-04T15:18:17.898+03:00Шамарът
Аз
взимам егото си и го пръскам на безброй
парчета. Пиша широко усмихнат със сълзи
в очите. За весели хора на плажа. Те седят
и си пийват Каменица Фреш, а тук е сиво-
от една седмица небето е мрачно и даже
от време на време вали.
Силен
трясък, после пукот, накрая шамар и ето-
всичко е друго. Оглеждам се, но нищо не
е там, където е било преди. Всичко е
наопаки- друго!
Събуждам
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-81681103685083856792012-05-28T16:15:00.001+03:002014-06-06T11:40:12.292+03:00Зелени очи
По
врата й преминаха тръпки, тя се изправи и погледна към него: той още спеше...
Облече
се и отиде в кухнята, стъпките й се приглушаваха от дебелия килим. Видя
счупената кафеварка, в която още имаше изстинало и засъхнало кафе.
Мислите
й започваха да се подреждат, докато набираше номера на таксито.
Погледна
часовника си, беше спрял.
***
Не
се беше бръснал вече няколко pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-2882278175493940632012-04-04T17:43:00.002+03:002015-11-25T12:23:00.188+02:00"Мое"
Настояваше всичко да бъде така, както на него му харесва. Не
правеше компромис с нищо.
<!--[if !supportLists]-->-
<!--[endif]-->Цветята! Колко пъти съм казвал, мразя жълти цветя!
Беше си избрал жена, която му харесва, беше възпитал децата
си, така както му харесва. Работата му харесваше, харесваха му приятелите,
колата, апартаментът,pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-53666245890030438092012-02-13T14:25:00.001+02:002015-11-25T12:22:23.727+02:00Непознати
Той затръшна вратата. Беше се уморил, излезе и тръгна. Не
обръщаше внимание на топлата есенна вечер, не видя и пълната луна, пропусна
песните на заминаващите си птици. Нищо не можеше да го успокои.
Вървеше бързо, задъхан, мислите се блъскаха една в друга. Защо,
защо беше нужно всичко да бъде толкова трудно.
Видя малката павирана уличка. Ако не беше толкова замислен,
може би, щеше да види pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-33656512565373235952012-01-31T16:16:00.002+02:002015-11-25T12:23:19.181+02:00"Детски истории"
<!--[if !supportLists]-->-
<!--[endif]-->Мамо, мамо... виж кученце- каза Жорко.
Малкото кученце се беше свряло в ъгъла на градинката,
изглеждаше стреснато.
В мига, в който Жорко се запъти към него, хиляди мисли
започнаха да минават през малката му кучешка главичка. Чудеше се какво ли иска
от него малкото русоляво момченце. Започна да pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-45287656296006698742011-12-21T12:19:00.002+02:002015-11-25T12:23:29.575+02:00„Коледен дух”
Когато усети първите удари от
секирата на Рашо Дървото, цялата тъга на света се събра в малките й свити
иглички. Започна, безсилна, да се мята: наляво- надясно, но не успя да се
спаси. Наоколо се бяха насъбрали много други, но никоя не се застъпи за нея.
Седяха кротички и извъртаха поглед, те също бяха свили малките си иглички, но
не от болка, а защото не искаха да слушат стенанията й.
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-49261433612490324432011-12-12T16:43:00.002+02:002012-09-14T13:50:43.419+03:00"Крадци"
История 1
(кражбата)
Хасан и Орхан отдавна бяха в
бизнеса с взимане и отдаване под наем на чужди вещи. С други думи- крадяха!
Подвизаваха се из центъра. Търсеха апартаменти на самотни старци, та да не би
да налетят на някого. Бяха умни, никога не влизаха някъде без да проверят
навиците на човека. Така и този път...
Хасан беше мършав, а Орхан наопаки – дебел. Двамата заедно
бяха като от pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-14151299691611319622011-11-14T01:37:00.001+02:002011-11-14T21:55:21.900+02:00"Toпка"
„Топка”
Малкото
кожено кълбо ме накара да си спомня. Спомних си как се събирахме рано-рано,
после се деляхме. Обикновено честта се падаше на Никола и Иван- близнаците. На
пръв поглед много си приличаха, ама ние си ги знаехме, нямаше как да ги
сбъркаме. После започвахме да ритаме и не спирахме, докато от някой от прозорците неpisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-46516996623246978682011-11-01T14:33:00.001+02:002011-11-04T11:28:52.567+02:00"Нещо ново"
Трия. Трия
усилено и всичко. Вече изтрих старите разкази, те нe са актуални. Изтрих и
телефонните номера на всички. Писна ми. Заминавам. Но накъде? Зашо ми е да ходя
някъде, след като тук всичко си е наред. Нещата си вървят, бавно-бавно, но
вървят. И живота не е лош. Ето, вчера бях болен цял ден, а пак имаше какво да
се прави. И днес не ми е добре,pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-58603481337259230722011-11-01T12:19:00.000+02:002011-11-01T13:09:10.471+02:00„Запеканка”
„Запеканка”
Отивам до
клозета. Имам запек. Творчески! Грозно ли е? Не звучи добре? Искаш нещо
по-романтично, нещо по-розово? Добре де, опитвам, но всеки път щом почна нещо
розово... а бе, най-много до розови бузи го докарвам. На гъз! Затова и по-добре
да съм си запечен, че не зная какво розово ще има в дриснята, която следва.pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-68739736200690987482011-10-31T13:19:00.001+02:002011-11-01T13:11:31.975+02:00За полицай Георгиев няма скрито-покрито. (Това е една история за случайната среща на полицай Георгиев, неговия колега и Иванчо в един слънчев петъчен следобяд.)
За полицай Георгиев няма скрито-покрито.
(Това е една история за случайната среща на
полицай Георгиев, на
неговия колега и Иванчо в
един слънчев, петъчен следобед.)
Петък е. Денят е
страхотен. По улиците на квартала е празно. От време на време прелита по някое
сладкопойно детенце. Птички пеят под стрехите.
&pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-80442717668737651282011-10-28T11:23:00.001+02:002011-11-04T01:50:45.904+02:00„За ползата от гнилите домати”
„За ползата от гнилите домати”
Тя беше
красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв
спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше
нагърбила и няколко килограма български домати, от онези с които се слави
родината ни.
 pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-32056722806619498582011-10-19T15:55:00.001+02:002011-10-19T15:55:25.491+02:00Стих-нал
„Стих-нал”
Стих, без повод, без
сюжет и тема
Стих, на всички до
болка познат
Стих, що ражда нейде
в тебе дилема
Стих, който леко те
бута отзад.
...
Стих, напълнил цяла
празна чаша
Стих, изпразнен от
всички злини
Стих, като на баба,
вкусната каша.
Стих, който казва на
тебе мини...
...
Стих, препълнен с
метафори празни
Стих, който тихо ти
вика в уше
Стих, по-мазен от
кифлите мазни
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-5255799638584859668.post-87153464309381333712011-10-19T13:26:00.001+02:002011-10-31T13:17:07.528+02:00Последен звънец
Последен звънец
Леда е
много гостоприемна. Кани ни в тях. Гощава ни с чай. Мястото- мястото е старо,
много голямо със странно витание из въздуха. Хижа- да.. хижа, това е!
Апартамент, но има дух на хижа. Там сме с нея, Еди и Калина, чакаме Данчо.
Данчо закъснява. Бил е на работа. Разговорът- за всичко. Не пропускаме нищо.
pisva4http://www.blogger.com/profile/05130905576408606983noreply@blogger.com