”Разходка из раята”
Ето мойте думи, ето
моят лист
Разхождам се из София
без работа и цел
Разглеждам хора,
сгради... чист провинциалист
И виждам аз ферари, а
до него сив панел.
...
Небрежно подминавам,
вдигам рамене
Замислям се за
бедност, глад и суета
В главата ми с
насмешка: Има и по-зле!
Устата силно свита,а
от там свирня.
...
И свирката се носи,
хора се въртят
О, значи тези хора
чували все пак
Но думи не проронват.
Не... хората мълчат
Те чуват, но са неми.
И клатят се във такт.
...
Тез хора са оставени,
от други не от нас
Не вярват те на
никого, във нищо и въобще
Тез хора са забравили
за собствения глас
Те чуват свирки само,
но не знаят от къде.
...
А, аз тук ще остана,
да си свиря само
Докато не дойде човек
разгневен
Докато не дойде и не
ме хване за рамо
И не каже, стига вече,
идвай ти със мен!
...
И тогава, доволен,
пред всички ще стана
Ще спра да свирукам,
ще тръгна напред
Щом думи изричат раи
пред султана
Значи с раята тук
всичко е в ред!
