събота, 7 март 2015 г.

Яйца



Като водещ на новините по националната телевизия, Том си имаше традиция – всяка вечер, след като се прибереше от работа, си сипваше едно голямо уиски без лед, сядаше пред огромния си телевизор и пускаше новините. Не защото не знаеше какво се е случило, просто много обичаше да наблюдава колегите от другите канали.

Вероятно и сега щеше да направи така, ако дистанционното мистериозно не беше изчезнало някъде. Потърси го на всички възможни места, до които стигаше без да му се налага да става, но там го нямаше.

Остави уискито, и отиде до телевизора, за да натисне малкото черно копче. Още преди да се е появила картината, чу гласа на репортер, който явно отразяваше поредното клане в Зимбабве:

-          Нови 2500 жертви взе кървавият режим на правителството само за една седмица. За съжаление, повечето от тях са жени и деца...

После се появява и той – млад мъж със сериозна физиономия и слушалка в ухото. Държи папка и чете статистически данни.

Числото 2500 се завъртя под краката на Том, после се качи на нощното шкафче, измяука и се шмугна под дивана, бутайки малката розова ваза, подарък от майка му. След малко двете светещи очи на котарака Дим се подадоха с лукав поглед изпод въпросния диван.

„2500.... два пъти повече от всичките ми приятели във Facebook.” – от това стомахът му се сви.

След толкова години в новините, си мислише, че отдавна е претръпнал. После си спомни, че просто цял ден не беше хапвал нищичко. Стана, изключи телевизора и тръгна към кухнята.

В хладилника намери няколко яйца и включи котлона, сложи тигана и разпльока яйцата отгоре. Точно когато беше забравил напълно, че има котка, нещо се сгромоляса, придружено с развълнуван мяукащ звук и черната пухена топка се залепи на прозореца, привлечена от група музиканти. Двама дебели циганина биеха на тъпан и малко барабанче, а третият, който, според Том им се явяваше нещо като шеф, така беше опънал един акордеон, че иначе леко дървеничкият водещ, забрави за многобройните жертви и весело си затананика в ритъм.

Реши да отвори прозореца, за да се чува още по-добре и в кухнята му влетяха един след друг няколко възгласа от типа на „Хайде да е честита малката принцеса, батко!” и „Жива и здрава да е, цял живот да ви радва!” – след което циганинът отново захващаше веселата, завъртяна мелодия.

„Колко хубава новина щеше да излезе от това!” – помисли си Том – и веднага пред очите му се появи сериозният репортер със слушалка в ухото, който сега се усмихваше и поглеждайки в папката си, казваше:

-          Без абсолютно никакви жертви, днес на бял свят се появи Ана. В нейна чест, цял оркестър не спря да свири в продължение на цели два часа. Хората от съседните жилищни сгради също са развълнувани – ето, можем да видим как на един от прозорците, млад господин и неговият котарак, с интерес наблюдават невероятното събитие. Нов живот, уважаеми зрители! Гледка, от която целият екип сме много развълнувани. Нека се отправим за въпроси към щастливия баща...


„Наистина е хубава новина” – помисли си Том – такава, която ще те накара да се усмихнеш пред телевизора. Трябва да има повече такива, дори ще бъде наистина страхотно, ако се направи цяла новинарска емисия само с добри новини!”

Мирисът на изгорели яйца, прекъсна революционната мисъл на Том и го върна в задимената му кухня. Той се хвърли към котлона и го изключи. Яйцата бяха станали на въглен. Вдигна нагорещения тиган и изхвърли всичко в боклука. От топлината, найлоновото пликче започна да се топи, от което в стаята се разнесе неприятна миризма. Том затвори капака на кошчето за боклук и го изнесе на терасата. Когато се обърна, видя гледащия го с интерес черен котарак. Отвори прозорците, за да се проветри малко, взе Дим на ръце и отиде в хола.
Реши да вечеря някъде навън. Поръча си яйца, а когато се прибра отново вкъщи, съвсем беше забравил за идеята си за добри новини.


Та, ако се чудите, защо и до ден днешен няма новинарска емисия само с добри новини, то определено голяма вина можем да стоварим върху изгорелите яйца на Том.