„Малка култура”
След кратък разговор
с Виена, рано сутринта
И размисъл, за нея,
вчера вечерта
Реших да се разходя,аз
по клавиатурата
И да си кажа всичко
за културата
Есенции, на първо
време, в моята глава се появяват
Ще трябва някак си от
там те да се дянат
И мисли чисти,
необременени да ги заменят
Та, нещо просто, те
да сътворят
Заведох аз детенце,
малко с мене вчера
На парти, то да ми
реши проблема
Разхождах се със него
и го запознавах
С „културните дейци”,
а прости хора подминавах
След първия деец,
детето ме запита
Защо тоз чичко, тъй назад залита?
Аз пробвах се за
алкохола да му обясня
За ползите от него, а
също и вреда.
То каза ми, че много
му се пишка,чак трепери
Заведох го в кенефа, а
там човек с очи като фенери
Попита ме, след тва детенцето
за този феномен
Разказах му за
джойнта... Айде, тръгвай с мен!
И тръгна с мен, но
спря се то почти веднага
Той дума чу в тълпата
и ме погледна с изненада
Не бе ли забранено - пита то- и
грозно
Таз дума да се казва, пред хора и помпозно?
Тук, някак си, се аз
почуствах затруднен
Помислих, малко..
по-скоро омърсен
От това, че не мога
да обясня
На малкото дете, една
псувня
Тя бе насочена,
безгрижно, сигурно даже и с насмешка
Ала детето ме запита,
и бе т’ва реакция човешка
Замислих се аз за
проблема и сините стени
И някак си от
всичките страни, се яростно посипаха псувни
Запуших аз ушите на малкото
детенце
И казах му, да палим,
да не подава ушенце
Излязохме навън и
докато си то ядеше Мурата
Реших да не пробвам
да се занимавам със културата.
