„Аз,Берн…”
Станах рано, за да се разходя,
Да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
Запяват чувства, някъде дълбоко в мен
….
Засядам да ги лея, ала нещо липсва
Оглеждам се…. май всичко е наред
Свеща я няма, аз сещам се докато списвам
Монитор тук замества я…така е в двайсти век
….
По правило поетът романтик е
Но где изчезна романтизма днес
Той днес е заменен от реализъм
А реалистът няма време за финес
….
Та тъй… поети реалисти,
Заседнали да пишат за света
Препълнен до ръба със песимисти
А егото- най-висша доброта.
….
И тук започват се проблемите
На Аз-а, а от там и на света
Как Аз-а възприема се от другите
Как Аз-а блъска своята глава
….
Глава, която не е само негова
Докосната от други Аз-ове, от суета
Родители, деца, а после възрастни
Три Аз-а има в твоята душа.
….
Три Аз-а борещи се за предимство
Два Аз-а, а пък третия оказа се критик
И този Аз ни възпитава с критиканство
Два Аз-а в безпристрастен миг.
….
И нека Аз-ът да пребъде
Да рухнат ценности, морал
И нека се светът, наш, преобърне
В краката-облаци, а на главата кал!
….
