„Едно уиски”
Как писна ми от всички лицемери
От всички тез неискрени души
Що греят се от пламъка на твоите фенери
Но ти поискаш ли от техните- уви!
Кога тъй всичко промени се
Омотахме се в калния поток
Недей с тъга, я малко усмихни се
Като от дисни жълтия паток
Не мога, братче... втръсна ми от тия
Приятелството, чисто, где умря
С уиски на вратата, а в тенджера-пумия
На! Пий сега и яж дрисня!
Аз нявга казвах им на всички
Ний трябва друг друга да крепим
Оказаха се повечето пички
А пичките са птички.. не ще ги уловим.
На всики лицемери, ти гледай лицемерно
Претегляй всяка дума със везна
Приятелство? О, не! Тук всичко е премерено,
Със кърпичка ти забърши потеклата сълза.
Затва аз тука си играя
Със думи мъничка игра
Но вече вижда и се края
С победа, мислиш... ха-ха-ха
Аз думите разхвърлям на земята
И после пробвам да ги събера
Понякога те скупчват се самички
Друг път не мога да ги подредя
Те бясно мятат се в торбата
И търсят пътя към света
Във шок разбират, че са във гората
Седя си сам и ги крещя.
