За хората
Трети път започвам, вече тоз куплет
В чаша си забърквам малко чай със мед
Пробвам да си спомня, с мъка, онзи ден
В който вдъхнових се аз за тоз рефрен.
...
Спомням си за хора, млади, без очи
Стиснали са здраво малките усти
Тракат те със зъби, смеят се на глас
После бърбън жулят, тръпнейки за власт.
...
Всяко лице мерят, те що влезе тук
Щом не го познават, значи ще е шут
Мисли, странни, мътят техните глави
Щом сме ние тука, значи сме добри.
...
Изведнъж пристига и Човекът, потно
Вместо да говори, гърли кат животно
Пробва да изкаже радостта си страстно
Пада, става, кряка... просто нещо страшно .
...
Ето го и Втори, с погледа щастлив
Гони си ченето, сякаш че е див
Пийва си водичка, пушва си трева
Да оставим Втори, при Третия ела.
...
Той седи небрежно търка си нослето
Хванало е хрема, може би, детето
Изведнъж потича капчица една
Не сопол, а кръв е, ясно работата к’ва била!
...
Най-накрая, помня, че в средата спрях
Огледах се напразо, напуши ме смях
Паднах на коленце, долу на земята
Поне ти въртиш се, без стимул, горката.
....
