„Треска”
Уж, ден най-обикновен, а всичко променено
Си мислеше единият герой
А вторият се чудеше, как тъй изопачено
Бяха разбрали думичката „стой”
Те бяха спрели насред пътя
Безмълвно, търсейки завоя за света
Към който той ги бе упътил
Във който, вярваха, че има светлина
А той се смееше встрани от пътя
Застанал в сянката дебела, на върба
И нещо мътейки, той викаше „Аз мътя,
Аз мътя вашата реалност с простота.
И тъй, безмълвно си стояха двамата,
Без да подозират за властта
Която ги упътваше директно в ямата
Догоре пълна с празнота.
И ето как, остана си денят спокоен
От никого необезпокоен
Но промени се мъничко героя
След толко тежки мисли, в празен ден.
....
И спря да мисли толкова за рутината
в която той го беше омотал
и сутрин,ставайки, замисляше се за нещата
наречени от някой "идеал".
