Горещо е. Много е горещо. Добре че морето е на няколко хвърлея. Толкова е добре, че дори те мързи да се протегнеш към водата. Напълно си се разложил. Лежиш и мислиш. Не за нещо конкретно, а просто си мислиш. Добре е. Единственото, за което ти се налага да мислиш, е плажното масло.
Телефонът ти звъни. Звъни досадно. Не искаш да вдигаш. Знаеш, че всичко ще свърши. Няма как, вдигаш.
-Ало, там ли си?
-Да- за първи път през живота си чуваш Д и А да звучат, досущ, като Н и Е.
-Айде, идвай- казва гласът, който толкова ти се ще да не слушаш.
-Добре, подчинявайки се на главата ти, произнасят устните ти. А в главата ти кънти онова „Оставете ме на мира!”
Няма как, ще ти се наложи да отвориш очи, да изгасиш двигателя на колата, да загасиш фаровете, да се протегнеш към задната седалка за шал и ръкавици и да тръгнеш. Работа...
