„Политически настроения”
С натегнати усмивки насред зима
С посърнали души насред калта
Стоят приятели двамина
Стоят и чакат гибелта.
.......
Тя трябваше да дойде скоро
Но те не знаеха кога
Тя бе наложена отгоре
Тя бе съпруга на властта.
.......
А хората като че не разбираха
Те грижеха се за спокойния живот
Те с всекидневните дела не спираха
А „властта” се смее: Ей го, моя роб!”
.......
Властта за хората се грижеше
Във златни люлки ги люля
Тя с песни нежно ги приспиваше
И тъй, заспа свирепата тълпа.
.....
Две малки точици с усмивки криви
Останаха да мръзнат сред снега
Лица спокойни, а очите диви
Те будни щяха да дочакат гибелта.
.
