История 1
(кражбата)
Хасан и Орхан отдавна бяха в
бизнеса с взимане и отдаване под наем на чужди вещи. С други думи- крадяха!
Подвизаваха се из центъра. Търсеха апартаменти на самотни старци, та да не би
да налетят на някого. Бяха умни, никога не влизаха някъде без да проверят
навиците на човека. Така и този път...
Хасан беше мършав, а Орхан наопаки – дебел. Двамата заедно
бяха като от филм.
От една седмица наблюдаваха дядо
Иван. Той беше на около 75 години, но все още в разсъдъка си. Всеки ден си
имаше установен график. Събуждаше се някъде около 7-8. Ставаше, отиваше до
кенефа, пускаше една вода, после се отправяше към кухнята.
Две филии с масло и нарязан кренвирш отгоре. Това закусваше,
вече над 40 години. После си пускаше музикалния канал.
На обед, точно в 12, излизаше до „Тропс” къщата. Там си взимаше
нещо за хапване. Отиваше в някой близък парк и обядваше на някоя пейка!
Точно в
12:30 Хасан застана пред вратата на стареца. Орхан чакаше долу. Беше стиснал
здраво в ръка един телефон и ако нещо тръгнеше накриво, веднага щеше да звънне
на Хасан да се изпарява. Нищо неочакванo не се случи. Хасан влезе вътре.
Старецът не притежаваше много неща. Едно старо телевизорче в кухнята и още един,
по-голям, в хола. Една стара печка „Раховец” и малко тостерче. Пари и ценности
нямаше. Единствената ценност в къщата бяха двата музикални инструмента – една
цигулка и един акордеон.
-
К’во си зел, бе?!
-
Трай и давай да си тръгваме!- отсече Хасан.
-
А бе, ти луд ли си?!- продължаваше Орхан
-
Батенце, дай да се махаме от квартала, че ей сега, ако
ни фанат ченгетата..
-
Ти си луд, бе!
-
Ей, мангал, дай да се махаме, имам идея!
История 2
(любовта)
Бяха заедно от много години, дори
бяха спрели да ги броят. Разхождаха се из главните улици на града.
Зима. Хората бързат да се
приберат по домовете си, а те... те се наслаждават на нея, на зимата!
Говореха си за миналите дни. Бяха
заедно от толкова години, че бяха преговорили повечето въпроси, бяха си
разказали всички истории и сега просто споделяха ежедневните си наблюденията. Спокойно,
както зимата настъпваше. Лека-полека. Ден, подир ден!
От последната му шега, тя се беше
натъжила. Беше му се разсърдила, но така – за малко. Щеше да й мине и тя щеше
да му каже какъв идиот е понякога. Тогава бяха привлечени от невероятно
изпълнение. Някъде, някой свиреше. Свиреше така зашеметяващо, че тя загуби
мисъл!
-
Колко красиво..- въздъхна тя.
-
Като теб- опита се да запише червена точка той.
-
Мя-мя-мя- изпародира го тя.
-
Добре, де...добре.
Продължиха към музиката. Тя щеше да му прости, а той щеше да
я обича още повече.
Видяха ги отдалеч. Седяха на ъгъла на улицата. Свиреха
омайно. Двама, единият на цигулка, а другият на акордеон. Една колона усилваше
звука..
Покрай тях минаваха бързащи хора, пускаха стотинки, а те
двамата стояха. Наслаждаваха се. Обичаха се. Нищо не можеше да застане между
тях.
Музиката ги пазеше!
История 3
(в управлението)
-
Какво са ви взели?
-
Само цигулка и акордеон!- с треперещ глас им каза дядо
Иван.
-
Добре, ще трябва да ги опишете.
-
Е, какво има да описвам, цигулка и акордеон.
-
Каква марка са, колко струват...
-
Нищо не струват, счупени са. И двете!- само спомен...
-
Как се казваш, младежо?!- обърна се дядо Иван към
следователя?
-
Йовко.
-
Виж сега Йовко- започна старецът- не ме е грижа, ни за
цигулката, ни за акордеона, стига да не ги изхвърлят някъде, ако някой ги
ползва- мед на сърце ще ми капе! Страх ме е, че у дома са влизали.
-
Няма какво да се направи, дядо... където искат, там си
и влизат!
-
Живи и здрави да са, синко... живи и здрави!
История 4
(решението)
Толкова романтичен момент, че
Йовко не можеше да реши какво да направи. Той беше следовател от много време.
Знаеше, че престъпниците рядко се променят. Но не можеше да вземе никакво
решение.
От една страна тя – седи и слуша,
потънала в захлас, простила му всички обиди, даряваща му цялата си любов. Пленена от тези невероятни артисти.
От другата страна те – Орхан и
Хасан, седят и свирят, по-скоро играят нелош театър, тъй като инструментите са
счупени и всичко е на запис, но това го знае само той и дядо Иван, а пък те пълнят
душите на хората из целия квартал!
-
Все пак е някакъв вид изкуство- отрони, без да иска,
той.
-
Прекрасно е..- въздъхна тя.
