„Нека...”
Забравен от историята страшна,
седи навън един човек
Седи, облечен в дрипи прашни
Болнав, без лек във този век
...
Тез прашни дрехи шити са от майстор
Отдавна що е в този занаят
За някои тез дрехи са богатство
Но малко са, а другите не ги ценят
...
Сега ценят се други дрехи
Що мънички чиновници творят
Творят, оставят си ръцете
А после искат благодат.
...
Но нека, всичко ще се върне
Тез какавиди ще заспят
От дрехите прахта, пък ще обгърне
Земята, що сега душат.
...
Аз взимам прашното елече
Ще търся другаде поклон
Историята щом отричат, вече
Е време да си кажем сбогом.
...
Забравен от историята прашна,
Седи навън един човек
Седи облечен в дрипи прашни
Не диша- не намери лек.
...
