Не исках аз за никъде да бързам
Не исках и за тва стоях
Стоях и гледах как не ми омръзва
На място да стоя и взех че спрях.
....
Започнах даже разум да предлагам
На хората що бродят покрай мен
Те спират се за малко, после отминават
Оставят ме самотен в тоз рефрен.
....
И ето ни след време, пак двамина
Седим на топло канапе
Общуваме чрез мисли, но във рима
Ти пийваш чаша със кафе.
....
Седейки, мисъл озари ме
Чрез звуци ще общувам аз
Не говори, на мира остави ме!
Не бързай, спри се, викам аз.
....
Но този вик във зъбите се спира
И връща се обратно нейде в мен
Защо ли хората тъй бързат, не разбирам
И пускам думите от своя плен
....
Те стрелкат се със всичка сила
И чупят зъбите-затвор
Нахлуват във душата, що е скрила
Ключът към думата покой!
....
