„Мишчици”
Малка мишка из полето броди, малка мишка без права
Тя едничко е отроче, в таз прокълната земя
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
.....
И когато, най-накрая, в дупката си се навре
Почва смела тя да става, почва силно да реве
Но ревът и не се чува никъде по таз земя
В дупката и той остава, само с мишчица една.
.......
Много страх е тя събрала, бродейки из тез земи
Трудно с грижите се справя, цели нощи тя не спи
Вечно дебнейки сокола, тя забравя за това
Че сама е господарка на обширната земя
......
Че безбройните мишленца могат да се съюзят
Да се хвърлят на сокола, в опит да го победят
Да отворят те широко, мъничките си врати
Та да чуят и орлите виковете ... „Стига,Спри!”
