„Мъдрост – това е принципност в
съчетание с търпимост и вяра в разума, без да губиш способността да признаваш
собствените си заблуждения. А разумът – той е колективна собственост на цялото
човечество. Никой няма монопол над него. Никой няма правото да счита своето
мнение за истина, а самият себе си за носител на правдата.“
***
***
„Имаме
нужда от „История на съвестта“ – все повече си мисля за това; и в това не
влагам смисъл на някакво историческо изследване, а просто един сборник от
произведения... Той може да даде отговор на много въпроси и ще се превърне
(уверен съм) в философско, етическо и художествено явление. На мен много ми се
иска в него да влезнат „Дяволски кукли“ на Лесков. Невероятно доказателство за
това как худодожник може да се продаде за успех, да погуби своя талант. Та нали
именно това наблюдаваме на всяка крачка. Не искам да посочвам имена на
художници, но ако прочетат „Дяволски кукли“, те сами ще се разпознаят. И още ми
се иска да видя издадена книгата на Енгелхард – в цялото си великолепие, с
вкус, написана на издържан руски език, в която се разказва за проблемите на
руското земеделие. Отношението към земята винаги си остава най-важното нещо в
живота на човека, колкото и да не иска да го проумее той.“
„Хайде
по-добре да помислим какво още можем да включим в сборника „Съвест“. Е, разбира
се, няма как да минем без Хамлет и Доктор Живаго. И по отделно, и в една книга.
А с романа на Пастернак можем да завършим серията. Сега отново се сещам за романа
– есента е описана невероятно.
Между
другото, авторът е бил запознат с чудото на раждането – от земята изведнъж се
подава кълн... Когато нямал пари, Пастернак си направил градинка, за да не умре
от глад. Но това е друга тема. Мислете, мислете какво още можем да включим в
сборника, който ще стане задължителен за всяко мислещо същество. Ами, може
например да включим „Изповеди“ на Августин. И може би нещо от Чехов – Архиерей,
например?
Въпрос: „Степ“?
Д.Л.
Да, разбира се и Степ. Задължително даже. И още „Обломов“. Този роман, също
както и Хамлет и Доктор Живаго, всяко поколение разбира по свой си начин. И
нека не забравяме Пушкин. Неговата лирика, която е пречупена през спомените –
детство, юношество, младежки години и неизбежната самооценка.
Въпрос: И още – задължително Гогол...
***
***
Д.Л.
Ето, че с вас направихме чернова на „История на съвестта“. Сега нека продължим
с още съдържание.
В различни етапи от живота ми, винаги съм харесвал
различни западни автори. Ту ми се причете Дикенс, ту Джойс, Пруст, Шекспир или
Норууд. По-лесно ми е да изброя онези автори, които не ми се ще да препрочитам.
Въпреки, че като цяло съм човек, който много обича да препрочита различни
произведения. Да не говорим, че още дори не съм изброил философите, които
обичам и чието мнение, понякога почти като на игра, споделям.
Че
нали философските теории и светоусещане за мен са и естетическа ценност.
Философите са художници и ние не трябва да се крием зад паравани от тях и
техните мисли. Впрочем, този въпрос е много сложен – как да си спомняме
философските концепции. Възразявайки и разграничавайки се от тях, ние се
лишаваме от прекалено много.
***
***
Няма съмнение в това, че религията е явление на
културата. Че многохилядната история на човечеството основно се е развивала в
рамките на различна религия. Това касае морала, обичаите, обрядите, а също така
и музиката, архитектурата, изобразителното и приложното изкуство. Затова
изучаването на религията като културно явление е задължителна част от
образованието на всеки човек. Обърнете внимание, че без основни познания по
Стария и Новия завет, житиетата на светците, както и без знание на основните
исторически лица и събития, няма да разберете нищо при посещението на повечето
музеи за изобразително изкуство. Познаването на религията и особено религията
на собствения народ са необходими за себеопознаването на човека и не са
задължително свързано с вярата. Затова на учениците е нужно да се дават основни
познания по митология и различните религии. Това трябва да се прави поне в
часовете по история. А що се касае до уроци по вероизповедание и светоучение,
то те трябва да се провеждат единствено в църковните храмове. Това е необходимо
и в случаите, когато проповедничеството, милосърдието, възпитанието на
нравствеността влизат в основите на религията (както например е
християнството). Вярващите от всички религии трябва да предоставят на
общностите си възможност да се занимават с добри дела – да правят приюти за
бавноразвиващи се, стари и болни хора.
***
***
Страдащият
и умиращ бог оправдава страданията на самия човек. В нравствено отношение това
е много важно. Именно затова Осип Манделштам заявява, че съвременният човек
трябва да бъде християнин. Защо именно християнин? Защото според него в
съвременния свят само християни могат едновременно да утешават и управляват страданието на човека.
Именно да управляват – да не допускат един акт на страдание да повлече след
себе си друг такъв и т.н. Едно наблюдение: хората, които са станали християни,
много често са по-добри християн от тези, които са го получили по наследство. И
това е обяснимо – тези, които са станали хриястияни са станали такива съзнателно.
Християнството на Манделштам и Пастернак са примери за това. В тази връзка,
искам само да засегна и Доктор живаго – според мен това произведение все още не
е разбрано до край. И не съм сигурен, че ние сме в състояние изобщо да го
разберем. Може би това е работа и привилегия на следващите поколения.
***
***
Защо
през цялото време ви говоря за ролята на хуманитарните науки и изкуството във
възпитаването на интелигентността на младите? Това е много просто.
Литературата, живопистта – въобще всички изкуства учат на жизнен опит. Те не
само дават на човека шанс да преживее други животи, да мине през различни
житейски ситуации, но и възвишават чувства в него, които иначе могат да
закърнеят, позволяват му да забеляжи необикновеното в нещо обикновено, да
забележи красотата на простите явления. Изкуствата ти дават достъп до чужди
съзнания. – на други хора, други народи, други държави и красива природа.
Хуманитарните изкуства възпитават естетически и етически. А освен всичко това,
изкуствата развиват интуицията. Неслучайно велики учени са се увличали по
музиката, живопистта и поезията.
***
***
Няма да задълбавам в това що е то култура и
интелигентност. Ще се спра на нещо, което ми се струва елементарно. Културата
се основава на знание, макар че сама по себе си не представлява просто една голяма
камара от знания. Човек може да знае много, но въпреки всичко това да не бъде
културен. Културата е преди всичко резултат от знанията. Знания, които въпреки
всичко осъзнават своята недостатъчност. В крайна сметка, колкото повече човек
знае, толкова повече той разбира недостатъчността на своите знания.
***
Аз мисля, че
когато човек достигне 80 години, той трябва да благодари на Живота. Поне аз
имам много какво да му благодаря. Колко много хубави неща са ми се случили при
все, че толкова хора са искали да ми сторят зло.
Живот! В какво
необикновено време съм „посетил“ (Тютчев) своята родина. Видях всичките ѝ
пагубни години, видях много хора на различна възраст, от различни социални
прослойки, различни степени на образование, различни психологически типове – и такива,
които наричаме светци, и такива, които са избивали хиляди хора. Виждал съм
хора, които изпълняват присъди и такива, които понасят своите. И животът ме
сложи на път, който все повече и повече водеше към жертвите, отколкото към
техните палачи. Можех да направя нещо хубаво за другите. Можех да направя нещо
хубаво за Древна Русия...“
(Фрагменти от
сборника на Д.С.Лихачов „Аз си спомням“ 1990)
През ноевмри се
празнуват 109 години от рождения ден на руския филолог, културолог, изкуствовед
Димитри сергеевич Лихачов – 20.11.1906 до 30.09.1999)
На фотографията е
академик Лихачов. Снимка: Дмитри Балтерманц
Превод от руски: Георги Златков
