„Запеканка”
Отивам до
клозета. Имам запек. Творчески! Грозно ли е? Не звучи добре? Искаш нещо
по-романтично, нещо по-розово? Добре де, опитвам, но всеки път щом почна нещо
розово... а бе, най-много до розови бузи го докарвам. На гъз! Затова и по-добре
да съм си запечен, че не зная какво розово ще има в дриснята, която следва.
Ето ме,
стоя. Стоя насред улицата и чакам. Чакам нещо необикновено да се случи, та да
ти го разкажа. Някой поет-просяк да ми разкаже невероятната си история и след
това да отиде и да си легне в картонената бърлога на ъгъла на Шишман. А защо ли
не, някой фашист-филолог, да ми каже истината за световната конспирация и даже
да ми зачете от новата си книжка. Знаете ги. Тези в малък тираж. Пет книги.. и
петте си ги е купил сам и сега се рахожда и ги чете на мен. А пък аз не ща и да
слушам, но слушам, за да ви го разкажа.
Чакам, за
да чуя досадните стенания на полицейските служители. А бе, не ми дреме бе,
тъпак! К’во ми пука на мен, че на теб работата ти се струва тежка и
неблагодарна?! Ти си си я избрал, а и ако спреш да захранваш за дребна риба и
се замислиш малко, току виж ти е олекнала работата, току виж е станала и малко
по-благодарна или благородна.
А аз съм си
все тук, все така си чакам. Чакам си вдъхновението. Напоследък даже го търся,
не го чакам, то с чакане, явно само проблеми идват. И ето, аз вече търся,
бягайки. Търча наляво-надясно и търся. Спирам за малко, защото зная, че ако се
застоя, пак идват проблемите.
Май спираш
само за храна. Да се наядеш...леле, ей на т’ва му се казва кеф, братче! Да
седнеш в някой ресторант, смърдящ на пълнени чушки, крем карамел и шкембе
чорба, едновременно и да се наплюскаш, ама така, че да не можеш да станеш, че
да те е страх да се оригнеш, да не би да се издрайфаш! И сега си доволен и може
да починеш. И после пак- бегом марш!
А любовта,
какво стана с нея?! От толкова бягане ми се завива свят. Нали любовта беше
онова нещо, което те караше да спреш за минутка. А ти търчиш, спри се бре,
братче! Стига търча, любовта те чака, смирена, гледа към теб и й се вие свят от
твойто тичане. Минаваш покрай нея, като настинка. А тя се върти ли върти, чака
да спреш и да я прегърнеш. Да си починеш от този бяг.
Почини си...!
