За полицай Георгиев няма скрито-покрито.
(Това е една история за случайната среща на
полицай Георгиев, на
неговия колега и Иванчо в
един слънчев, петъчен следобед.)
Петък е. Денят е
страхотен. По улиците на квартала е празно. От време на време прелита по някое
сладкопойно детенце. Птички пеят под стрехите.
Полицай Георгиев обикаля
с патрулната кола и дебне. Не че има кой знае какво да се дебне, но той дебне.
Така бе научен, така и правеше. Рядко му се налагаше да впряга сивото вещество,
което от толкова кафе беше почерняло и силно закърняло.
Иванчо, млад момък,
надхвърлил двайсетте, пък се прибираше от хранителния магазин.
Той се намираше на стотина крачки от входа на блока му, затова и бе изскочил
само набързо да вземе картофи, масълце и една бозичка.
На нозете му стояха
оръфаните бащини чехли. Къси панталонки „Адидас”, пък се подаваха изпод
голямото кафяво яке- единствената дреха, която подсказваше, че е начало на
зимата.
Тъмните, слънчеви очила веднага привлякоха
вниманието на полицаите. Иванчо даже не подозираше в какво приключение се е
впуснал.
Вече, почти беше стигнал
до входната врата на блока, когато видя с периферното си зрение бялата патрулка
зад лявото си рамо. Нямаше от какво да се притеснява и затова не обърна
внимание на нечленоразделните звуци, които долитаха зад гърба му. Влезе спокойно във
входа....
„ТУП,ТУП,ТУП”- долетяха звуци зад него. Полицай Георгиев,
връхлетя във входа, като че беше забелязал Кадафи.
- Господине- започна да крещи Георгиев.- От първо районно сме!
Стъписаният Иванчо се
извърна и видя запъхтяния полицай, който тамън си нахлузваше шапката.
- Моля?- рече Иванчо изненадан.
- Полицай Георгиев, първо районно. Бил ли сте задържан?
Така... Иванчо беше
задържан преди около година за дребно пререкание с полицай и сега знаеше, че
просто трябва да изтърпи досадната проверка, която щеше да последва след онова
„Да”, което бе напът да изрече.
Полицай Георгиев взе
личната карта на Иванчо и излезе извън входа да прави проверка. Тогава дойде
неговият колега.
Колегата беше мазен и
дебел, с рядко срещано, малоумно изражение на
лицето. Повече би му отивало да плаши деца в някой лунапарк, но ето... беше
станал полицай!
- И к’во сега, задържан ли си?- попита мазникът. Толкова мазно, че Иванчо се замисли за
маслото. Беше дал три лева за масло - скъпичко му се струваше.
- Нали колегата ви прави проверка, всичко ще
разберете.
Иванчо се беше поизнервил, че така го спират в собствения му блок, с
килограм картофи в едната ръка, буца масло в другата и литър боза, затъкната в
десния му джоб. Затова и реши, че просто
няма да си общува с мазното ченге.
Мълчаливо поседяха още десетина секунди, когато оня, мазният, пак се обади:
- За какво са те задържали?
- За какво ви е тази проверка, ако само ще ме
разпитвате?
Иванчо наистина не желаеша да говори с него. Чудеше се дали маслото няма да
се разтопи. Мислеше си за това, как баба му го чака горе и сигурно, вече е започнала да се притеснява. Тя щеше
да му сготви от онези страхотно бабини ястия, дето си облизваш пръстите преди и след ядене.
- Ти що си такъв, бе?- попита изведнъж
полицаят.
Иванчо не отговори.
- Я изваждай всичко от джобовете, ще те
претърся.
Иванчо започна да вади
нещата от джобовете си. Беше сам, в тъмния вход, с мазното ченге. То започна да
пребърква джобовете
му. Върна се и Георгиев. Не
беше на кеф- проверката не беше показала нищо.
- Имаш ли някакви наркотици?-каза мазникът, като че си говореше сам.
- Нямам....
- Сигурен ли си? Ако намерим е по-зле,
отколкото ако си признаеш.
- Да, да.. нямам. Аре стига вече! Човек да не отиде до магазина.
- А бе ей, дришльо- изведнъж тонът на Георгиев се смени.- Аз да не съм ти станция услуги, да не съм длъжен да ти правя удобства, к’во?
- Не, но просто не разбирам, защо ме
претърсвате. Подозрителен ли изглеждам?
- Ей, копеленце, я трай. Подозрителен си.
Имаме си нещо предвид.
- За какво си задържан?- попита пак мазникът.
- Нали сте си направили проверка?
- Аз знам за какво... нали аз те арестувах!
Иванчо се вгледа в
полицая, но във входа беше тъмно, а и RayBan- ките не помагаха особено. Не
му се вярваше, все пак, че точно този мазник го е арестувал. Отношението на полицаите
се бе променило. Мазникът се беше заровил дълбоко
в гащите на Иванчо и очакваше с нетърпение да докопа нещичко.
- Сега, ако искам да се оплача от
непристойното ви поведение, къде мога да го сторя?- пипита Ваньо.
- Ако щеш и на президента се оплачи, дришльо!
- Всеки ден ще те проверявам вече, да знаеш.
Копеленце с копеленцата, ньедно!
Така, в тъмния вход, тази фраза прозвуча доста притеснителна.
Иванчо разбра, че от
оплаквания полицаите не се притесняваха. Трябваше да има и друг начин да натрие
носа на Георгиев. В главата му се заформи пъклен план.
След като не намериха
нищо, полицаите върнаха картата на Иванчо. Той ги изчака да си тръгнат и
веднага звънна на Явката.Той веднага пристигна, чу плана и много го
хареса.
Иванчо набра 112:
- „Ало, току-що един полицай ме удари и ми взе сто лева.“- Каза къде се намира. Каза и как се е
казвал полицаят.
Явката се подготви и фрасна два туката на Ваньо. Оня падна на земята. После
още два. Адреналинът в двамата подскачаше.
Връщане назад нямаше!
Сега оставаше само да чакат...
