Трия. Трия
усилено и всичко. Вече изтрих старите разкази, те нe са актуални. Изтрих и
телефонните номера на всички. Писна ми. Заминавам. Но накъде? Зашо ми е да ходя
някъде, след като тук всичко си е наред. Нещата си вървят, бавно-бавно, но
вървят. И живота не е лош. Ето, вчера бях болен цял ден, а пак имаше какво да
се прави. И днес не ми е добре, но плановете за началото за деня са направени.
Ето, даже преди малко ми звънна телефона и организирахме и вечерта. Не ми е
зле, защо тогава така усилено трия?
Трябва да е
било към три през нощта. Така си мисля, защото боклукджиите бяха минали
отдавна, а още не се беше зазорило. Така, че три е добро предположение. Станах,
целия бях в пот. Не си спомням какво съм сънувал, но трябва да е било наистина
важно. Мого ме е яд в такива моменти, знаеш че е важно, но нищо не можеш да си
спомниш. Единственото което зная е, че гласът все още беше там. Да, това го
помня... някакъв глас ме накара да стана.
И сега ми казваше да изляза. „Може ли поне да се облека”, помислих си аз.
Отговор не последва.. само тръгвай, та тръгвай... е накъде да тръгвам?!
... седя си
сега, няколко часа след всичко и продължавам да трия. Изтрих си пощенската
кутия. Започвам да трия графитите под нас. Много са добри, но вече не са
актуални, стари са. А има нови творци, те искат да кажат нещо, но всички стени
са заети. А те, глупците, от уважение към старите си траят и не смеят да
направят нещо отгоре. Затова и ще ги изтрия!
И ето
ме.... вървя, тръгнал съм! Слушам Теб и вървя. Защо ли те слагам с главна
буква? Кой си ти? И по дяволите... защо в три сутринта?! Сигурен съм, че сега
стоиш някъде и се смееш, подиграваш ми се. Аз те слушам, следвам те... а ти ми
се подиграваш! Или не е така? Искаш да ми кажеш нещо? Не можеше ли да го
направиш, докато си лежа в леглото? Не? Е, добре тогава... така да бъде, ще те
последвам!
Всичко що
е било старо, вече го няма. Няма го и надписа „Само Левски” във входа, дето го
беше писал Пената... голям сладур... вече колко време стои на тази стена?..
има-няма двайсетина години. А вече го няма! Какво да се прави, стар е! Стари са
и записите върху касетките ми. Ей го на, този е от поне петнайсет години. Аз и
сестра ми, седим и записваме върху касетка на Pink Floyd. Правим си радиопрограма. Но и нея ще
изтрия, така както съм изтрил едно време записа на стария Сид, така и този ще
изтрия. После ще може да се запише нещо ново. Нищо не разбирам!
...тръгни надясно! Но надясно има
стена, къде да ходя? Да се кача върху нея и да продължа? Двор. Вътре в двора
седи старик. Три през нощта, а той ми седнал в двора и чете книга. Приближавам
се. Искам да му кажа нещо, поне добър вечер, но не мога. Гласът ми запушва устата и ме гъделичка.
Приближавам се още малко и виждам книгата. Тя е празна. Всичко е бяло и чака,
чака някой да я надраска с нещо ново.
Затова и трия,
трия всичко старо, за да може да има място за нещо ново. Нещо друго!
