За хората

За хората

Трети път започвам, вече тоз куплет

В чаша си забърквам малко чай със мед

Пробвам да си спомня, с мъка, онзи ден

В който вдъхнових се аз за тоз рефрен.

...

Спомням си за хора, млади, без очи

Стиснали са здраво малките усти

Тракат те със зъби, смеят се на глас

После бърбън жулят, тръпнейки за власт.

...

Всяко лице мерят, те що влезе тук

Щом не го познават, значи ще е шут

Мисли, странни, мътят техните глави

Щом сме ние тука, значи сме добри.

...

Изведнъж пристига и Човекът, потно

Вместо да говори, гърли кат животно

Пробва да изкаже радостта си страстно

Пада, става, кряка... просто нещо страшно .

...

Ето го и Втори, с погледа щастлив

Гони си ченето, сякаш че е див

Пийва си водичка, пушва си трева

Да оставим Втори, при Третия ела.

...

Той седи небрежно търка си нослето

Хванало е хрема, може би, детето

Изведнъж потича капчица една

Не сопол, а кръв е, ясно работата к’ва била!

...

Най-накрая, помня, че в средата спрях

Огледах се напразо, напуши ме смях

Паднах на коленце, долу на земята

Поне ти въртиш се, без стимул, горката.

....

„Промяна”

„Промяна”

А как променя се човека?

Не мога аз въпроса ти да разбера.

Ами, до вчера бе един, а днес усеща се промяна лека.

Така... ще пробвам да ти обясня.

....

Сега.. ти нейде настани се,

Вземи водичка, диктофон

С търпение, най-вече, зареди се

Ще следват думи грозни, в тежък тон

....

О не!.. сега не е момента

Аз чуствам се прекрасно в този ден.

Така създаден е човека

Не иска да е трезв, а опиянен.

....

Решил си ти деня да ми разваляш,

Да лееш жешка лава на трева?

Човече, ти дори не си представяш

В какви забърка се лайна.

....

Ок.. тогава ще си тръгна

Ще дойда утре, променен

Ще седна и ще слушам всичко

Та чак до сетния рефрен.

....

Но първо, моля, помисли си

Дали готов си за това

Оттук ще тръгнеш с тежест във гърдите

Готов съм, ала не сега.

....

И ето, вече мина време

Не върна се героя ни при нас

Остава неговото бреме

Тик-така..чака своя час.

....

А как променя се човека

Аз нека кажа ви сега

Променя се ако е слаб, кат лека вейка

Променя се, щом търси свобода.

....

И нека никой да не съди,

Тоз който иска да се промени,

Но нека помнят, тез що се сърдят

Промяната сервира се с беди.

....

Едно уиски

„Едно уиски”

Как писна ми от всички лицемери

От всички тез неискрени души

Що греят се от пламъка на твоите фенери

Но ти поискаш ли от техните- уви!

.......

Кога тъй всичко промени се

Омотахме се в калния поток

Недей с тъга, я малко усмихни се

Като от дисни жълтия паток

.......

Не мога, братче... втръсна ми от тия

Приятелството, чисто, где умря

С уиски на вратата, а в тенджера-пумия

На! Пий сега и яж дрисня!

.......

Аз нявга казвах им на всички

Ний трябва друг друга да крепим

Оказаха се повечето пички

А пичките са птички.. не ще ги уловим.

......

На всики лицемери, ти гледай лицемерно

Претегляй всяка дума със везна

Приятелство? О, не! Тук всичко е премерено,

Със кърпичка ти забърши потеклата сълза.

.......

Затва аз тука си играя

Със думи мъничка игра

Но вече вижда и се края

С победа, мислиш... ха-ха-ха

......

Аз думите разхвърлям на земята

И после пробвам да ги събера

Понякога те скупчват се самички

Друг път не мога да ги подредя

......

Те бясно мятат се в торбата

И търсят пътя към света

Във шок разбират, че са във гората

Седя си сам и ги крещя.

......

В разговор със себе си

Къде се губиш?

Страх ме е да пиша.

За т’ва се криеш?

Не, за т’ва мълча.

Къде отиваш?

Никъде, оставам.

Ами, пиши тогава!

Нищо не разбра!

.....

Добре, седни тогава, обясни ми.

На никого това аз не дължа!

Какво те мъчи, нещичко кажи ми!

Какво да кажа, просто ще мълча!

.....

И мислиш си, че може би тогава

Проблема, някак, сам ще се реши?

Аз пробвах се със думи, но не става

С по-силни ли да пробвам, ти кажи!

.....

Седни, човече, успокой се

Ти мъничко, спокойно, помисли

Дали си струва тъй да се разтройваш

За хората и техните беди?

.....

Но хората живеят покрай мене

Те мене виждат всеки ден

Със мене те си разговарят

Те мътят мозъкът ми, разнежен.

.....

А аз, глупакът, вместо да се махна

Изслушвам всичко, до самият край

И пълни се душата ми с „богатства”

А вечер се изтръгва тъжен лай.

.....

Ами, махни се, всички остави ги

Помилвай крехкото сърце!

Изглеждаш здрав, направен, все едно, от глина

Но виждам аз през тебе, стъкълце!

.....

Ти скоро, с толкоз драскотини

В безброй парчета ще се разломиш

Изчезвай, просто направи го

В душата си покой ще възцариш!

.....

Аз тръгвам

На къде?

Не зная.

Да те изчакам ли?

Не знам.

Спокойно, вижда му се края.

И аз го виждам, ала не е там...

.....

„Там”

„Там”

Те казват ми, че трябва да се махна

Да тръгна някъде на път

Да търся другаде богатства

Отговорът- скрит.Върпосът- тъп.

...

Да правя другаде семейство

На друг език да кажа „да”

Дете да храня в празно детство

Далеч от звучното „мама”

...

Оттука никой не те гони

Те те примамват да решиш

Че няма никаква изгода

За гнил народ да се въртиш на шиш.

...

И тръгваш ти на запад, смело

Оставяш родната земя

Усмихваш се, но сбръчкваш чело

Тъга ли е това, сега?

...

Ти знаеш ние ще сме тука

Ще пазим нейде твоя плам

А ти разделно хвърляй си боклука

Бъди щастлив, братленце, там!

...

Нека....

„Нека...”

Забравен от историята страшна,

седи навън един човек

Седи, облечен в дрипи прашни

Болнав, без лек във този век

...

Тез прашни дрехи шити са от майстор

Отдавна що е в този занаят

За някои тез дрехи са богатство

Но малко са, а другите не ги ценят

...

Сега ценят се други дрехи

Що мънички чиновници творят

Творят, оставят си ръцете

А после искат благодат.

...

Но нека, всичко ще се върне

Тез какавиди ще заспят

От дрехите прахта, пък ще обгърне

Земята, що сега душат.

...

Аз взимам прашното елече

Ще търся другаде поклон

Историята щом отричат, вече

Е време да си кажем сбогом.

...

Забравен от историята прашна,

Седи навън един човек

Седи облечен в дрипи прашни

Не диша- не намери лек.

...

Покой

Не исках аз за никъде да бързам

Не исках и за тва стоях

Стоях и гледах как не ми омръзва

На място да стоя и взех че спрях.

....

Започнах даже разум да предлагам

На хората що бродят покрай мен

Те спират се за малко, после отминават

Оставят ме самотен в тоз рефрен.

....

И ето ни след време, пак двамина

Седим на топло канапе

Общуваме чрез мисли, но във рима

Ти пийваш чаша със кафе.

....

Седейки, мисъл озари ме

Чрез звуци ще общувам аз

Не говори, на мира остави ме!

Не бързай, спри се, викам аз.

....

Но този вик във зъбите се спира

И връща се обратно нейде в мен

Защо ли хората тъй бързат, не разбирам

И пускам думите от своя плен

....

Те стрелкат се със всичка сила

И чупят зъбите-затвор

Нахлуват във душата, що е скрила

Ключът към думата покой!

....