„Промяна”
А как променя се човека?
Не мога аз въпроса ти да разбера.
Ами, до вчера бе един, а днес усеща се промяна лека.
Така... ще пробвам да ти обясня.
Сега.. ти нейде настани се,
Вземи водичка, диктофон
С търпение, най-вече, зареди се
Ще следват думи грозни, в тежък тон
О не!.. сега не е момента
Аз чуствам се прекрасно в този ден.
Така създаден е човека
Не иска да е трезв, а опиянен.
Решил си ти деня да ми разваляш,
Да лееш жешка лава на трева?
Човече, ти дори не си представяш
В какви забърка се лайна.
Ок.. тогава ще си тръгна
Ще дойда утре, променен
Ще седна и ще слушам всичко
Та чак до сетния рефрен.
Но първо, моля, помисли си
Дали готов си за това
Оттук ще тръгнеш с тежест във гърдите
Готов съм, ала не сега.
И ето, вече мина време
Не върна се героя ни при нас
Остава неговото бреме
Тик-така..чака своя час.
А как променя се човека
Аз нека кажа ви сега
Променя се ако е слаб, кат лека вейка
Променя се, щом търси свобода.
И нека никой да не съди,
Тоз който иска да се промени,
Но нека помнят, тез що се сърдят
Промяната сервира се с беди.
