Аз
взимам егото си и го пръскам на безброй
парчета. Пиша широко усмихнат със сълзи
в очите. За весели хора на плажа. Те седят
и си пийват Каменица Фреш, а тук е сиво-
от една седмица небето е мрачно и даже
от време на време вали.
Силен
трясък, после пукот, накрая шамар и ето-
всичко е друго. Оглеждам се, но нищо не
е там, където е било преди. Всичко е
наопаки- друго!
Събуждам
се... спал съм цяла година. Всичко се е
променило, нищо не е същото!
Шамарът
променя всичко, оглеждам се- приятели
са ме напуснали, други не са ме чували
от година- какво става?! Кои са всички
тези непознати, които ме гледат с пияни
очи, очаквайки следващото “Наздраве”?
Кои са всички тези, които чакат нещо да
свия, какво искат от мен?
Объркан
съм. Стоя, олюлявам се и не зная дали
няма да падна. Преди поне имах опора,
сега поглеждам- там е празно! Падам...
политам дълбоко надолу, към всичката
суета, която цял живот съм презирал.
Летя- всичко ми се струва еднакво познато
и отвращаващо, не съм го искал...как ли
се е появило?
Разбирам.
Съвсем съм се забравил. Забравил съм и
хората около себе си, забравил съм за
тях и съм гледал себе си, гледал съм
онези неистински неща, които винаги съм
отричал, а сега стоя и се смея с пиянски
глас. Бягам...
Крещя,
но няма кой да ме чуе. Всички са си
запушили ушите и се смеят, какво ли
смешно намират? Крещя отново, но виждам
че всички отдавна са се придвижили
напред, гледат бъдещето и се усмихват,
а аз седя сред пияни, които гледат с
отвратителен поглед и ме дърпат назад,
към себе си- не ги желая.
Забравил
съм се, но вече ги видях. Връщане назад
няма- ще тичам докато ви настигна!
Аз
съм готов, аз вече съм друг...
