Слагам тука аз начало на безименна творба
Тя за хора ще говори, победени без борба.
Тези хора много често се навъртат покрай мен
Пълнят ми главите с жалост, пошлост.... всеки божи ден.
…..
Всяка сутрин те надигат празна чаша със кафе
После без вода измиват, гнусно черните ръце
И с усмивка, пълна с гнили зъби, казват „Здрасти” на света
„Здрасти”, кресва им света обратно,... „Почвай работа сега!”
…..
И запретват те ръкави мръсни, със завързани очи
Водят разговори празни, със затворени усти
Раждат глупости безбройни, нейде в празната глава
Защо ти тях така наказа ... леличко Съдба
…..
Те прибират се доволни при покорната жена
Тя гощава ги без гозби, но с усмивка на уста
И живеят си безгрижно пак до следващият ден
В който всичко се повтаря, в който пак се срещат с мен
…..
До кога ли, аз се питам тези хора ще мълчат
Колко бича още могат, без ответ да понесат
И защо тез хора млади, скриват своето лице
Със ръцете пред очите, със замръзнало сърце.
…..
Отворете си очите, погледнете, отпушете своите усти
И крещете... да... крещете, докато ви заболи
Щото много време мина от онези времена
Във които друг налива разум в празната глава.
