четвъртък, 27 август 2015 г.

Гласът





Когато Густав Обер – известният български тенор с немски произход – получи покана да пее в най-новата свръх-акустична зала, която незнайно защо бяха построили в Зимбабве, страх и въленение се разплискаха по дебеличкото му лице.

От една страна, това беше един невероятен шанс в кариерата му, защото от момента на построяването ?, буквално до преди един месец, в страната имаше военен режим, което предоставяше на тенора невероятната възможност да бъде първият тенор пял в тази зала.

А това, от което се притесняваше, беше, че докато се ровеше из обявите за домашна помощница, в един от вестиците, попадна на  статия, в която еди-кой-си учен от незнам-кой-си университет беше написал, че промяната на налягането, влияе неблагоприятно на гласните струни и при продължително излагане на по-ниско налягане, те могат да загубят до 17% от капацитета си.

Густав – един принципно образован човек, който хич даже не можеше лесно да бъде заблуден – незнайно защо така налапа тази статия, че нито един от колегите му, дори и личния му лекар, не успяха да премахнат съмненията му.

Тенорът, освен с това, че обичаше да си похапва, беше известен и с „леката“ си здравословна мания, граничеща с остра хипохондрия.

Следващите няколко дни, Густав трескаво се разхождаше от единия край на балкона си, чак до другия и обратно. Сновеше напред-назад, като куче пазач, така че даже врабчетата, които имаха гнездо в единия ъгъл на балкона, в отчаяние се нанесоха на съседната тераса.

Накрая, реши че една разходка по свежите пролетни улици, може и да разсее мислите в главата му. Излезе и се качи в аснасьора, тръгна да натиска копче номер 1, когато една обявя привлече вниманието му.

„Феникс „Застраховки за всичко и всички“, а по-долу тексът продължаваше: „Ние ще застраховаме това, което другите не могат.“.“

Идеално – помисли си Густав,  прибра се вкъщи, набра номера, но за съжаление отсреща му отговори запис на млада дама, която учтиво му обясни, че работното време на застрахователната фирма е от 9 до 10 сутринта, след което се чу „бииип“ и сигнал заето.

Густав не можеше да прецени дали гласът ? беше алт или по-скоро мецосопран и с нетърпение зачака следващия ден.

Вечерта мина неспокойно, баритонът постоянно се въртеше, гледаше часовника си и чакаше да стане 8. После стана, сякаш по команда, обръсна се, направи си чай и излезе. Посоченият на обявата адрес беше на няколко преки, така че след няма и 20 минути, той стигна до мястото.

Беше празно пространство между две високи къщи, което някой беше посипал с бял чакъл, а в средата на мястото (общо около 300 квадратни метра), седеше сива каравана с надпис „Феникс“ върху черна дъска.

Когато отвори входната врата на кабинета, вътре го посрещна приятната усмивка на млада жена, която каза „Здравейте“. Веднага разпозна гласа от телефонния секретар. Определено беше алт и то какъв!

-С какво да помогна? - попита отново тя.

-Видях обявата Ви – каза после той.
-Какво ще застраховате?
-Гласът си.
-Срещу кражба, загуба или повреда искате да го застраховате? - продължи алта, сякаш тук хората всеки ден влизаха да застраховат гласа си.
-Нека бъде и за трите.
-Застраховката само за България ли ще бъде или и за чужбина?
-И за чужбина, ще пътувам до Зимбабве, имам концерт там.
-Ок, ето, попълнете тези документи и ми ги подпишете.

Тенорът започна да попълва документите.

-А това, какво е?! - сепна се изведнъж той.

Момичето погледна въпросната бланка и каза:

-Ааааа, това е ново – оказва се, че в не-помня-точно-кой-университет, незнайно-кои-си-учени, направили опити с птици и се оказало, че има връзка между налягането и гласните струни. Един вид, че високото налягане е вредно за гласа... или беше ниското, ще ви излъжа. Та, затова при застраховка на глас, вече всеки подписва декларация, че ако пътува, застраховката му важи само в случай, че гласът пътува отделно. Директивата е от Европейския съюз – няма измъкване.
-Но как отделно?! - учудено попита баритонът.
-Просто гласът ви няма да пътува с вас, а с осигурен от нас превоз. И не се притеснявайте, откакто работя тук, не е ставал проблем.

Густав се успокои и се прибра вкъщи, разгледа за последен път застрахователната полица и я пъхна в чантичката за пътуване, заедно с документите. После облече домашните си дрехи и си чукна две сурови яйца в една стъклена чаша, седна на лап-топа си, отвори електронната поща и подтвърди присъствието си в Зимабве.

В деня на полета, Густав отиде на летището. Там го чакаха хората, които щяха да превозват гласа му, срещу който той получи разписка с входящ номер от един плешив служител и спокойно се качи на самолета си.

Полетът мина добре, но имаше и една лоша новина – багажът му беше изгубен някъде в Ню-Йорк. 

Той веднага грабна мобилния си телефон и набра застрахователната си фирма. Отсреща вдигна алтът.

-Застрахователна фирма Феникс, с какво  мога да помогна?

Густав, естествено, се опита да говори, но съвсем скоро се усети, че гласът му го няма.

-Ало? - продължи момичето.
-Ало, чувате ли ме? - и затвори.

Тогава Густав извади отново застрахователната си полица. В долния десен ъгъл видя с дребен шрифт написано „В случай, че гласът ви е изгубен, откраднат или повреден, моля използвайте автоматичното меню на номер“ и след това имаше изписан десетцифрен код.

От автоматичното меню, Густав избра „изгубен глас“, а след това му се наложи да натисне първо 4, после 9, 3, пак 3 и накрая 2 – за Зимбабве.

След няма и час, двама Зимбабвийци с малък джип, дойдоха на летището с табела М'Густав. После му предложиха да си избере глас от един каталог – временен, разбира се, успокоително уточниха те – докато се намери неговият. Предварително се извиниха, като казаха, че клонът на фирмата в Зимбабве е основан съвсем наскоро, буквално преди седмица и затова базата с гласове, с която разполагат, е малко бедна.

Тенорът не успя да намери дори близък до неговия и се примири с един баритон – бил на някакъв испанец, дето така и не си го потърсил, та тенорът-баритон се сдоби и с испански акцент. След което веднага се обади на директора на концертната зала, за да му съобщи за станалия инцидент. Директорът се оказа разбран човек и каза на Густав, че няма защо да се притеснява за нищо, дори можело да си отседне в подготвения за него хотел, единствено относно концерта – и дума не можело да става Густав да пее без тенора си, защото те вече си имали баритон, а и испанският му акцент бил прекалено смешен. Та, много се надявал гласът му да се намери.

Но, уви, гласът не се намери нито на следващия ден, нито на този след него, затова и концертът беше отменен. Организаторите обявиха, че ще продължат да търсят подходящ изпълнител. А застраховаелната фирма пое разноските по непредвидения престой на Густав в Зимбабве. Седмица след като се беше прибрал в България, му съобщиха, че вече няма никаква надежда гласът му да се намери, и го поканиха в офиса на фирмата, за да оформят документите.

Когато отново се озова пред малката каравана, Густав си пое въздух, решен да направи огромен скандал и влезе през вратата.

Още на първото изречение алтът каза:

-Какъв невероятен акцент, много ми харесва!


А няколко месеца по-късно, двамата се насладха на първия концерт в супер-акустичната зала в Зимабабве, на който всички бяха поразени от невероятния тенор на една млада американка, която се беше появила сякаш от нищото.