Съвет

Здрасти, братко, мина доста време

Де така се дяна, няма ли да кажеш?

Здрасти, брат ми.. теб пък кво ти дреме?

По-добре една филия земи да намажеш!

...

Я, го виж пък ти, палячо...

Ей го на и ножа и маслото

А нима е туй гаспачо...?

Супичка ще хапна, яж си сам тестото!

...

Брей... да видиш ти, кога порасна

Само туй аз не разбирам

Мммм... супичката е прекрасна

Сега и хляба ще ти дегустирам..

...

А, бе, ей, момченце, я поспри се малко

И измий след себе си чиниите

Аз ще се поспра, ала ще е жалко

Опа-а... а може ли да пробвам от смокините?

...

Естествено, че не... не са готови

Я по добре дръпни си столче

Столчето ми действа кат окови

Искаш ли да идем до някое молче?

...

Стига с тези глупости, седни

И направо казвай, каквото имаш там да казваш..

Добре...., тогава  по-добре легни...

Първо ще приказвам, после ще наказваш

...

Опитах се за малко, на всички да угаждам

От всекиго да взимам за живот съвет

Преди да продължиш, с опасност да досаждам

Нали ти казах, че си крехък.. мой малък поет..

...

О... айде, стига, крехка ми била душата

Не можела света, жесток, да понесе

Аз виждам... разни хора, мътят ми главата

В душата ми натрапник иска да се нанесе...

...

А аз го гоня... махай се оттука!

Защо затискаш ми устата?

Защо изхвърляш си боклука

Тъй нагло.. пред вратата?

...

Боклук, врата, уста.... главата

Напрегнат ми изглеждаш, господине

Боклук в уста, глава в вратата

И всичко, бързо, ще ти мине.

...

Обичам твоите съвети,

От тях се чуствам по-спокоен

И аз обичам нашите беседи

След тях съм чист, като след дъжд пороен...

Разходка из раята

”Разходка из раята”

Ето мойте думи, ето моят лист

Разхождам се из София без работа и цел

Разглеждам хора, сгради... чист провинциалист

И виждам аз ферари, а до него сив панел.

...

Небрежно подминавам, вдигам рамене

Замислям се за бедност, глад и суета

В главата ми с насмешка: Има и по-зле!

Устата силно свита,а от там свирня.

...

И свирката се носи, хора се въртят

О, значи тези хора чували все пак

Но думи не проронват. Не... хората мълчат

Те чуват, но са неми. И клатят се във такт.

...

Тез хора са оставени, от други не от нас

Не вярват те на никого, във нищо и въобще

Тез хора са забравили за собствения глас

Те чуват свирки само, но не знаят от къде.

...

А, аз тук ще остана, да си свиря само

Докато не дойде човек разгневен

Докато не дойде и не ме хване за рамо

И не каже, стига вече, идвай ти със мен!

...

И тогава, доволен, пред всички ще стана

Ще спра да свирукам, ще тръгна напред

Щом думи изричат раи пред султана

Значи с раята тук всичко е в ред!

Бубулечки

Тъй както всяка важна клечка

Си има своите проблеми

Така и всяка буболечка

Решава дневните дилеми

Ето, например, наркомана

Пак, търси свойта скъпа дрога

Или пък пожарникаря

Се бори със дима във дроба

Чиновниците стават рано

Тях цял ден работа ги чака

Боли те кръста или рамо

Препълнен с чакащи е влака

Излиза, мравчици сме ние

Използват временно ни само

Докато просто се изтрием

Заменят с нови ни тогава...

„Малка култура”

„Малка култура”

След кратък разговор с Виена, рано сутринта

И размисъл, за нея, вчера вечерта

Реших да се разходя,аз по клавиатурата

И да си кажа всичко за културата

Есенции, на първо време, в моята глава се появяват

Ще трябва някак си от там те да се дянат

И мисли чисти, необременени да ги заменят

Та, нещо просто, те да сътворят

Заведох аз детенце, малко с мене вчера

На парти, то да ми реши проблема

Разхождах се със него и го запознавах

С „културните дейци”, а прости хора подминавах

След първия деец, детето ме запита

Защо тоз чичко, тъй назад залита?

Аз пробвах се за алкохола да му обясня

За ползите от него, а също и вреда.

То каза ми, че много му се пишка,чак трепери

Заведох го в кенефа, а там човек с очи като фенери

Попита ме, след тва детенцето за този феномен

Разказах му за джойнта... Айде, тръгвай с мен!

И тръгна с мен, но спря се то почти веднага

Той дума чу в тълпата и ме погледна с изненада

Не бе ли забранено - пита то- и грозно

Таз дума да се казва, пред хора и помпозно?

Тук, някак си, се аз почуствах затруднен

Помислих, малко.. по-скоро омърсен

От това, че не мога да обясня

На малкото дете, една псувня

Тя бе насочена, безгрижно, сигурно даже и с насмешка

Ала детето ме запита, и бе т’ва реакция човешка

Замислих се аз за проблема и сините стени

И някак си от всичките страни, се яростно посипаха псувни

Запуших аз ушите на малкото детенце

И казах му, да палим, да не подава ушенце

Излязохме навън и докато си то ядеше Мурата

Реших да не пробвам да се занимавам със културата.

Tи

„Ти”

Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет

Пак вдишвам аз от есенния ден

Тя вдишва и поглежда ме в очите

Издиша.... аз съм в неин плен

....

Тя смее се... аз още мисля

Подхваща тя куплета развален

Разсмивам се... куплета се заплита

Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен.

....

Поглеждам я, поглеждам я в очите

Тя гледа мойте, точно в този миг

Усмихвам се, куплета се разплита

Със нисък глас изричам, туй що иска вик

....

Аз казвам и и тя ми казва нещо

Но мислим си за другото без глас

С усмивки на устата тръгваме, безгрижно

Не ни засягат ни закон, ни власт

....

Пътуваме по паркове и гари

Изгаряме щом имаме къде

Да бъдем двамата със теб и Бари

А, може би, и звездното небе

....

Ти лягаш си, аз лягам си при тебе

Заспиваш, оставяш ме сам

Усмивката, зная във теб е.

Куплета-на листа е, бял!

***

„На гарата”

„На гарата”

Но нека помълчим си с тебе двамата

Не за минута а век

И нека подминават ни на гарата

Не хора, а един човек

...

Човек, роден през месец юни, май

Останал без баща и без подслон

Човек, що буди се със кучи лай

И пие сутришно кафе, във задимен салон.

...

Човек, що рови се във кофите

И търси в тях той топлота

Човек за който не картофите

Са най-ужасната храна

...

Човек, а не животно, моля те

Ти най-накрая разбери

Човек, на който му текат сополите

Щом слуша хорските беди

...

И нека всички, най-накрая, заедно

Се спрем не за минута, а за век

И да обясним си нагледно:

До всяка сянка има и човек

...

„Аз,Берн…”

„Аз,Берн…”

Станах рано, за да се разходя,

Да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.

Уж стих започнах, а пък става ода,

Запяват чувства, някъде дълбоко в мен

….

Засядам да ги лея, ала нещо липсва

Оглеждам се…. май всичко е наред

Свеща я няма, аз сещам се докато списвам

Монитор тук замества я…така е в двайсти век

….

По правило поетът романтик е

Но где изчезна романтизма днес

Той днес е заменен от реализъм

А реалистът няма време за финес

….

Та тъй… поети реалисти,

Заседнали да пишат за света

Препълнен до ръба със песимисти

А егото- най-висша доброта.

….

И тук започват се проблемите

На Аз-а, а от там и на света

Как Аз-а възприема се от другите

Как Аз-а блъска своята глава

….

Глава, която не е само негова

Докосната от други Аз-ове, от суета

Родители, деца, а после възрастни

Три Аз-а има в твоята душа.

….

Три Аз-а борещи се за предимство

Два Аз-а, а пък третия оказа се критик

И този Аз ни възпитава с критиканство

Два Аз-а в безпристрастен миг.

….

И нека Аз-ът да пребъде

Да рухнат ценности, морал

И нека се светът, наш, преобърне

В краката-облаци, а на главата кал!

….