вторник, 4 юни 2013 г.

Шамарът


Аз взимам егото си и го пръскам на безброй парчета. Пиша широко усмихнат със сълзи в очите. За весели хора на плажа. Те седят и си пийват Каменица Фреш, а тук е сиво- от една седмица небето е мрачно и даже от време на време вали.

Силен трясък, после пукот, накрая шамар и ето- всичко е друго. Оглеждам се, но нищо не е там, където е било преди. Всичко е наопаки- друго!

Събуждам се... спал съм цяла година. Всичко се е променило, нищо не е същото!

Шамарът променя всичко, оглеждам се- приятели са ме напуснали, други не са ме чували от година- какво става?! Кои са всички тези непознати, които ме гледат с пияни очи, очаквайки следващото “Наздраве”? Кои са всички тези, които чакат нещо да свия, какво искат от мен?

Объркан съм. Стоя, олюлявам се и не зная дали няма да падна. Преди поне имах опора, сега поглеждам- там е празно! Падам... политам дълбоко надолу, към всичката суета, която цял живот съм презирал. Летя- всичко ми се струва еднакво познато и отвращаващо, не съм го искал...как ли се е появило?

Разбирам. Съвсем съм се забравил. Забравил съм и хората около себе си, забравил съм за тях и съм гледал себе си, гледал съм онези неистински неща, които винаги съм отричал, а сега стоя и се смея с пиянски глас. Бягам...

Крещя, но няма кой да ме чуе. Всички са си запушили ушите и се смеят, какво ли смешно намират? Крещя отново, но виждам че всички отдавна са се придвижили напред, гледат бъдещето и се усмихват, а аз седя сред пияни, които гледат с отвратителен поглед и ме дърпат назад, към себе си- не ги желая.

Забравил съм се, но вече ги видях. Връщане назад няма- ще тичам докато ви настигна! 

Аз съм готов, аз вече съм друг...