Настояваше всичко да бъде така, както на него му харесва. Не
правеше компромис с нищо.
-
Цветята! Колко пъти съм казвал, мразя жълти цветя!
Беше си избрал жена, която му харесва, беше възпитал децата
си, така както му харесва. Работата му харесваше, харесваха му приятелите,
колата, апартаментът, в който живееше. Харесваше му водата, която си купуваше
всяка сутрин от магазинчето, което беше боядисал, тайно, една вечер, в цвят,
който му харесва.
Днес беше тръгнал към парка. Към малката, скована по негово
настояване, пейка, на която никога, ама никога и никой не сядаше, защото
знаеше, че това няма да му се понрави.
И тогава... сини!
Кой носеше сини обувки?! И при това едната имаше малко черно
петно на подметката.
„На моята пейка?!” „А, защо не дойдете да си вземете душ в
моята баня и след това не легнете при моята жена, а на сутринта може, дори, да
сготвите закуска за децата, да изведете кучето, да отидете до магазина, и да
купите от любимата ми минерална вода?!”
-
Господине- задена той- малко, ако дори мога да съм
напълно искрен, много не ми харесва да седите на моята пейка. Да не говорим, че
не ми е приятно да си мисля, че бихте могли да дойдете в моята баня, кухня...
за кучето съвсем не бих могъл да си представя точно как бих се почувствал, но в
никакъв случай не ми харесва!
-
Моля?! – изуми се човекът с черно петно на подметката.
Малкото черно петънце, като че ли мръдна. Да, то наистина
мръдна. Започна да се придвижва по подметката, докато накрая стигна до канта на
обувката. Там разпери крила и излетя. Оказа се бръмбар.
Не харесваше бръмбари. Кой нормален човек би позволил на бръмбар
да кацне на подметката му?! Добре, че се махна!
-
Фактът, че бръмбарът отлетя не променя ни най-малко
нито едно от нещата, които казах току-що. Не ви харесвам.
-
Та, ние дори не се познаваме! Как можете да кажете, че
не ме харесвате.
-
Вижте какво, господине, още преди да се родя зная какво
ми харесва и какво не. Зная, че не харесвам жълти цветя, зная че не харесвам
непознати хора да се разхождат из кухнята ми, да се къпят в банята ми, да
разхождат кучето ми, а най-малко харесвам някой, който иска да ми каже какво
трябва да харесвам и какво не!
-
И аз! – отсече непознатият човек.
Така... когато не харесваш някого, който харесва неща, които
се харесват на теб, понякога изпадаш в неловки ситуации. Не можеше и той да не
харесва тези неща, защото аз не го харесвам, значи той трябва да ги харесва.
Оставаше само един избор!
-
Аз пък се шегувах, харесва ми, а вие сте ми неприятен!
И тази пейка е грозна!
И се запъти към дома, който му харесваше, към жената и
децата, които беше одобрил и към всичко онова, което му беше близко, познато и
не страшно, далеч от този неприятен господин с черно петно на обувката, когото
не харесваше!
