Tи

„Ти”

Издишам... миг спокойствие, а после следва трепет

Пак вдишвам аз от есенния ден

Тя вдишва и поглежда ме в очите

Издиша.... аз съм в неин плен

....

Тя смее се... аз още мисля

Подхваща тя куплета развален

Разсмивам се... куплета се заплита

Опитвам се да го разкажа, ала тя седи до мен.

....

Поглеждам я, поглеждам я в очите

Тя гледа мойте, точно в този миг

Усмихвам се, куплета се разплита

Със нисък глас изричам, туй що иска вик

....

Аз казвам и и тя ми казва нещо

Но мислим си за другото без глас

С усмивки на устата тръгваме, безгрижно

Не ни засягат ни закон, ни власт

....

Пътуваме по паркове и гари

Изгаряме щом имаме къде

Да бъдем двамата със теб и Бари

А, може би, и звездното небе

....

Ти лягаш си, аз лягам си при тебе

Заспиваш, оставяш ме сам

Усмивката, зная във теб е.

Куплета-на листа е, бял!

***

„На гарата”

„На гарата”

Но нека помълчим си с тебе двамата

Не за минута а век

И нека подминават ни на гарата

Не хора, а един човек

...

Човек, роден през месец юни, май

Останал без баща и без подслон

Човек, що буди се със кучи лай

И пие сутришно кафе, във задимен салон.

...

Човек, що рови се във кофите

И търси в тях той топлота

Човек за който не картофите

Са най-ужасната храна

...

Човек, а не животно, моля те

Ти най-накрая разбери

Човек, на който му текат сополите

Щом слуша хорските беди

...

И нека всички, най-накрая, заедно

Се спрем не за минута, а за век

И да обясним си нагледно:

До всяка сянка има и човек

...

„Аз,Берн…”

„Аз,Берн…”

Станах рано, за да се разходя,

Да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.

Уж стих започнах, а пък става ода,

Запяват чувства, някъде дълбоко в мен

….

Засядам да ги лея, ала нещо липсва

Оглеждам се…. май всичко е наред

Свеща я няма, аз сещам се докато списвам

Монитор тук замества я…така е в двайсти век

….

По правило поетът романтик е

Но где изчезна романтизма днес

Той днес е заменен от реализъм

А реалистът няма време за финес

….

Та тъй… поети реалисти,

Заседнали да пишат за света

Препълнен до ръба със песимисти

А егото- най-висша доброта.

….

И тук започват се проблемите

На Аз-а, а от там и на света

Как Аз-а възприема се от другите

Как Аз-а блъска своята глава

….

Глава, която не е само негова

Докосната от други Аз-ове, от суета

Родители, деца, а после възрастни

Три Аз-а има в твоята душа.

….

Три Аз-а борещи се за предимство

Два Аз-а, а пък третия оказа се критик

И този Аз ни възпитава с критиканство

Два Аз-а в безпристрастен миг.

….

И нека Аз-ът да пребъде

Да рухнат ценности, морал

И нека се светът, наш, преобърне

В краката-облаци, а на главата кал!

….

За хората

За хората

Трети път започвам, вече тоз куплет

В чаша си забърквам малко чай със мед

Пробвам да си спомня, с мъка, онзи ден

В който вдъхнових се аз за тоз рефрен.

...

Спомням си за хора, млади, без очи

Стиснали са здраво малките усти

Тракат те със зъби, смеят се на глас

После бърбън жулят, тръпнейки за власт.

...

Всяко лице мерят, те що влезе тук

Щом не го познават, значи ще е шут

Мисли, странни, мътят техните глави

Щом сме ние тука, значи сме добри.

...

Изведнъж пристига и Човекът, потно

Вместо да говори, гърли кат животно

Пробва да изкаже радостта си страстно

Пада, става, кряка... просто нещо страшно .

...

Ето го и Втори, с погледа щастлив

Гони си ченето, сякаш че е див

Пийва си водичка, пушва си трева

Да оставим Втори, при Третия ела.

...

Той седи небрежно търка си нослето

Хванало е хрема, може би, детето

Изведнъж потича капчица една

Не сопол, а кръв е, ясно работата к’ва била!

...

Най-накрая, помня, че в средата спрях

Огледах се напразо, напуши ме смях

Паднах на коленце, долу на земята

Поне ти въртиш се, без стимул, горката.

....

„Промяна”

„Промяна”

А как променя се човека?

Не мога аз въпроса ти да разбера.

Ами, до вчера бе един, а днес усеща се промяна лека.

Така... ще пробвам да ти обясня.

....

Сега.. ти нейде настани се,

Вземи водичка, диктофон

С търпение, най-вече, зареди се

Ще следват думи грозни, в тежък тон

....

О не!.. сега не е момента

Аз чуствам се прекрасно в този ден.

Така създаден е човека

Не иска да е трезв, а опиянен.

....

Решил си ти деня да ми разваляш,

Да лееш жешка лава на трева?

Човече, ти дори не си представяш

В какви забърка се лайна.

....

Ок.. тогава ще си тръгна

Ще дойда утре, променен

Ще седна и ще слушам всичко

Та чак до сетния рефрен.

....

Но първо, моля, помисли си

Дали готов си за това

Оттук ще тръгнеш с тежест във гърдите

Готов съм, ала не сега.

....

И ето, вече мина време

Не върна се героя ни при нас

Остава неговото бреме

Тик-така..чака своя час.

....

А как променя се човека

Аз нека кажа ви сега

Променя се ако е слаб, кат лека вейка

Променя се, щом търси свобода.

....

И нека никой да не съди,

Тоз който иска да се промени,

Но нека помнят, тез що се сърдят

Промяната сервира се с беди.

....

Едно уиски

„Едно уиски”

Как писна ми от всички лицемери

От всички тез неискрени души

Що греят се от пламъка на твоите фенери

Но ти поискаш ли от техните- уви!

.......

Кога тъй всичко промени се

Омотахме се в калния поток

Недей с тъга, я малко усмихни се

Като от дисни жълтия паток

.......

Не мога, братче... втръсна ми от тия

Приятелството, чисто, где умря

С уиски на вратата, а в тенджера-пумия

На! Пий сега и яж дрисня!

.......

Аз нявга казвах им на всички

Ний трябва друг друга да крепим

Оказаха се повечето пички

А пичките са птички.. не ще ги уловим.

......

На всики лицемери, ти гледай лицемерно

Претегляй всяка дума със везна

Приятелство? О, не! Тук всичко е премерено,

Със кърпичка ти забърши потеклата сълза.

.......

Затва аз тука си играя

Със думи мъничка игра

Но вече вижда и се края

С победа, мислиш... ха-ха-ха

......

Аз думите разхвърлям на земята

И после пробвам да ги събера

Понякога те скупчват се самички

Друг път не мога да ги подредя

......

Те бясно мятат се в торбата

И търсят пътя към света

Във шок разбират, че са във гората

Седя си сам и ги крещя.

......