ТЯ
Той честичко се виждаше със нея
А след това си тръгваше успокоен
Заставаше сред хората, и викаше: „Аз смея,
Аз смея се, но винаги съм откровен.”
.........
На хората, като че ли, им дремеше за него
Те бързаха за работа, за среща, за това,
Което караше го да се вижда с нея,
Което раждаше таз гадна суета.
.........
Те бързаха, а той не толко,
Препускаха във този ден студен,
Той чуваше, а не те, толко,
Тоз шум от хора и машини породен.
...................
И мислеше си той за хората, за строя
Във който пленник се оказа изведнъж
Без да иска се засмя, и даде своя
Принос за шума... и лисна дъжд.
.........
Дъждът пропъди хората, машините,
Насред града остана само той... и мъничко от нея в него,
Наслаждаваха се те на тишината, милите,
Но бе измамен той, а тя превзе го ...
